-
Какво те кара да се събуждаш всяка сутрин, да закусиш малко само, за да издържиш до обяда, да вършиш някаква посредствена дейност, да се прибереш, да седнеш пред малкия екран, да изгледаш най-малоумното предаване, което ще те накара да забравиш за наема, дълга, сметките и разваления бойлер?
-
Надежди... надежди... надежди ! Дали имам такива? Аз също често се питам този въпрос, но мисля че имам надежди или може би мечти.
-
Дълго се чудих как да започна това есе, в крайна сметка се сетих за една мисъл, която дядо ми обичаше да казва.
-
Надявам се 2013-а да е една щастлива за всички българи година! Бих искала тази година да е много плодородна, жестоката криза да свърши и България вече да не е с 30 години назад.
-
Отново настъпва „онова” време в годината. Времето на игри, пързалки, шейни, ски и снежни забавления.
-
Думата Надежда е нещо толкова силно! Онова пламъче, което се заражда в нашите сърца, когато сме най-отчаяни, когато сме смачкани от живота, живее в нас, преживява всичко с нас и умира последно, когато вече всичко е изгубено.
-
Надеждата е чувството, което ни прави по-силни, по-смели, по-устремени към постигането на целите ни. Тя е тази, която ни дава вярата за едно по-добро бъдеще, изпълнено с щастие, късмет, любов и всички онези ценности, които осмислят живота ни.
-
Шест, пет, четири, три, две, едно... Честита нова година! Часовниците показват 00:00 часа, шампанското се отваря, а в ръцете на всеки един от нас гори поредната пръчица бегалски огън.