Уроци по любов разпалват страстите в училище


Имало едно време остров, на който живеели всички чувства.  За съжаление започнал да потъва. Всички чувства се разбягали в различни посоки. Останала само любовта. Тя толкова обичала родината си, че не можела да се раздели от нея. Всички избягали, а тя останала последна. Изнемощяла, помолила суетата да я спаси. Тя й отговорила, че не може да я вземе със себе си, защото ще я намокри.

След това се обърнала към тъгата. Тя й отговорила: аз съм толкова тъжна, остави ме, страдам, не мога да те взема. Последната надежда на любовта останало щастието. То също й отказало, защото пък било прекалено радостно. Не й оставало нищо друго, освен да чака своя край. Тогава се появил белобрад старец. Той вдигнал на ръце изнемощялата любов и я качил на своя кораб. Принесъл я на сушата. Тя била толкова зле, че не могла да му се отблагодари и да попита кой е. Затова се обърнала към познанието. Това е времето, отговорило то. Така е деца, само времето може да оцени любовта! Тази притча прозвуча по време на представянето на сборника от есета „Какво е за мен любовта“ в ОУ „Алеко Константинов“ .

Преди две години администрацията на район „Централен“, съвместно с Пловдивския граждански клуб, проведоха литературен конкурс в домовете за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, за написване на есе по темата. Най-добрите бяха отличени и наградени. Сега те се издават в книга с тираж 3 хиляди броя. Съдържанието представлява отговор на въпроса “Какво е любовта?”. Той е писан със сърцето и душата. Това е една много малка книжка, а говори толкова много. Тя струва само 2 лева. Всички събрани средства ще отидат за децата, лишени от родителска грижа.

Какво е любовта? Тя е винаги различна. Позната е от древни времена, красива и трагична. Не е само към другия пол. Прилича си във всички свои проявления и ни доближава до Бога, разказваше учителка от школото, а децата я слушаха с притаен дъх.

Всяка буква от тази книга е вопъл на едно ранено сърце. Децата описват обектите на своята любов – госпожата, директорът на дома, съученик.

Любовта за мен е нещо много ценно. Аз се чувствам изпълнена с това чувство. Обичам леля Краси, аз бях шаферка на нейната сватба, сподели Джемиле, една от “писателките” в книгата.



Коментари към новината

  • Смени картинката