Моите надежди за 2013-а, Богомила Андреева

Новата година е нов късмет. Новият късмет е огромен шанс за нещо ново и по-добро. Нещо вълнуващо. Две хиляди и тринадесета е година от новия век - двадесет и първи. Този нов век е врата, отворена към голяма вероятност за успех в разнообразните сфери на живота. И най-хубавото е, че днес тези сфери не са пет-шест, а са стотици. Тук се усмихнете. Животът ще направи същото, като Ви даде възможност „да познаете” за какво сте родени, тоест да откриете призванието си.

Надеждите ми за две хиляди и тринадесета са изключително много. Ако трябва да изразявам лична позиция, първо бих казала - надявам се да сме здрави. От здравето започва всичко. То е ключово за успеха на един живот. Важно е така, както водата е важна за организмите. Защото ако човек не е здрав и годен за каквато и да било дейност, той е обречен да страда. Обречен е да се бори със съдбата, която ще му се струва горчива. Обречен е на разруха. И нещо второ, но в никакъв случай последно - очаквам всички да сме подкрепяни и обичани. Питате се какво ще се случи, ако не сме? Отговорът е прост - едва ли ще можем да се справим без любов и подкрепа. Защото когато знаем, че сме ценни и обичани, мотивацията и желанието ни за живот са на сто процента. Оттам вече всичко ще е подредено и красиво - ще постиганем успех, ще се издигнем високо в йерархията на дадена област, ще сме пълноценни хора.

Новата година вече е тук. За мен, а и най-вероятно за много други, тя започна с пищни празненства, любими хора и хиляди благопожелания. В полунощ, точно когато първи януари пристигаше с пълна сила, аз си пожелах наум няколко неща. Всички те са свързани с едно прекрасно понятие - надежда. Това понятие е синоним на няколко други - надяване, вяра, очакване. Надеждата е вътрешното убеждение, че нещата ще се случват по един по-приятен и лек начин. Убедена съм - тези думи са великолепни и наистина звучат така. Но какви очаквания може да има един 16-годишен тийнейджър като мен? Какво може да иска? По-горе споменавах, че на първо място в списък „Надежди 2013” поставям здравето. Веднага след него е потребността от подкрепа и любов. Какво ли следва? Следва нещо добро и напълно постижимо - мир и разбирателство. Живеем във време на бунтове и размирици. Живеем в конфликтни среди, където напрежението често ескалира. Случвало ни се е неведнъж да се скараме с някого или да му повишим тон. А нужно ли е? Не може ли понякога просто да замълчим или пък да оправим нещата с думи на спокоен тон? Естествено е, че можем. Ние сме разумни същества и можем да разсъдим по най-добрия начин, стига да го поискаме, стига да се замислим.

За мен очакванията не спират дотук. На ключово място сега поставям финансите, които са необходимост. „С пари не можеш не можеш да си купиш щастие!” казват всички, но дали може да се живее без тях? Българският народ, към който се причислявам и аз, съвсем не е заможен и заради това за цялата ни нация пожелавам финанси, които да спомогнат за по-добрия живот. Които да излекуват хиляди болни деца. Които да ни хранят. Които да издържат семействата ни.

Ако трябва да обобщя всичко казано дотук, ще направя един извод - моите надежди са взаимносвързани. Здраве, подкрепа, любов, мир, средства - привидно са само понятия, но ако задълбаем по-навътре, ще открием, че тези пет думи са ни необходими за един живот, който ще е благ и по-приветлив. Искрено се надявам две хиляди и тринадеста да ни донесе всичко това.

Богомила Андреева, 16 години, Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов” - гр. Плевен



 



Коментари към новината

  • Смени картинката