Моите надежди за 2013-а, Дими Луканов

Току-що отмина спорната и драматична 2012 година. Освен с характерните шумни и безшумни събитя тя беше белязана и от дългоочакваното уникално историческо (не)потвърждение на уж закодираната в календара на древните маи версия за края на света. За едни УРА, за други може би УВИ – не се състоя нищо апокалиптично, метафизично, метафорично и различно от случващото се обичайно по това време – Коледни и Новогодишни тържества. Животът на Земята продължава.

И ето ни във Водовъртежа на Новата 2013 – година на черната ВОДНА змия според китайския зодиак, а според екозащитниците пък просто година на ВОДАТА. На някого тя може да му бъде ДО КОЛЕНЕ, друг току-виж се НАКИСНАЛ повечко, а някой може да ПОТЪНЕ (в проблеми). Повчето от нас вероятно ще се носят ПО ТЕЧЕНИЕТО – за по-лесно и сигурно. Времето ни не е твърде героично и не са много храбреците, които се наемат да плуват СРЕЩУ общото течение.
Независимо от езотеричните прогнози на индианци или китайци и от глобалните предвиждания на еколозите аз очаквам една добра и ползотворна година, в която да настъпи преди всичко духовно съзряване на човечеството като цяло, осмисляне на живота като индивидуален и съшевременно колективен процес, в който всички хора сме свързани и зависими един от друг. Надделяването на здравия разум и взаимната загриженост помежду ни над безогледното интересчийство и безпардониия егоцентризъм ше увеличат шанса да се удължи целесъобразното съществуване на планетата ни и да функционира нормално прилежащата и природа. Това ще ни позволи да уталожим стреса в съзнанието си и да се доближим до изконното си призвание на духовни същества. Защото ние сме създадени С ИДЕАЛНА ЦЕЛ, макар следата и да е „обрасла с бурени” поради застрашителното израждане на ценностната система у хората. Земята не е предназначена за бойно поле, нито пък природата ни е предоставена просто като склад за суровини. Дори само съзерцаването на нейната неръкотворна прелест  с очи, ум и сърце е акт на полагащата и се признателност и стъпка към нейното съхраняване. Надявам се повече хора през тази година да осъзнаят това.
Иска ми се да вярвам, че днешното младо поколение – към което принадлежа и аз – ще намери своите идеали, своята кауза, ще повиши чувството си за дълг и отговорност към обществото и всеки индивидуално към себе си – защото бъдещето на човечеството като цяло е в нащите ръце – макар да звучи клиширано и патетично. Не само от тази година – от днес, от този момент ние трябва да приемем това почетно задължение да израстваме постоянно като качествени, креативни, надеждни приемници на днешните държавни управления, защото от нас ще зависи развитието на цялата идуща епоха. Надявам се връстниците ми да осъзнаят и приемат сериозно това предизвикателство – колкото по-скоро, толкова по-добре.

За мен в личен план през тази година свършва т.нар. средношколски период. Предстои ми избор на пътя за индивидуалното ми развитие – образование, творческа кариера – а и на формирането ми като член на обществото, в което предстои да се интергрирам. Надявам се да види бял свят първата ми авторска стихосбирка „Наръчник на звездоброеца”, която съдържа поетични посвещения на известни и/или скъпи за мен личности – исторически герои, творци, приятели, близки. Чрез тези творби искам да споделя с читателската аудитория впечатленията и отношението си – признателност, възхищение, съчувствие – към тази плеяда „звездни” персонажи, голяма част от които могат да ни служат като пример за поведение. Това е моят личен принос за просветно-възпитателната дейност с подрастващото поколение. Надявам се то да ме разбере и да се обогати духовно чрез запознаването си с моето поетично творчество.
Още много проблеми има да се решават в световен мащаб – тежки заболявания, хронически глад и мизерия, глобална безработица, военни конфликти, призрачна икономическа криза – по-застрашителна от средновековната чума, защото върлува не само в Европа, а по целия свят. Храня искрена надежда, че с обединени усилия ние, хората, ще постигнем през тази година сериозен напредък в справянето и борбата с тези бедствия, защото те засягат всички ни. Но преди всичко за да се случва това, трябва да се обичаме. Това е пътят към промяната и спасението.


Дими Луканов, ХІІ клас, СОУ „В. Левски”, гр. Роман, обл. Враца



Коментари към новината

  • Смени картинката