Моите надежди за 2013-а, Кристина Благова

България е моята родина. Тя е страната, в която съм родена и в която искам да живея. Казвам го, защото страната, в която си се родил и израстнал, е родината, а отечеството е страната, към която изпитваш респект, уважение и признателност.

Да, България е всичко за мен. Нейното богатство не е само природата, но и славното минало, великите личности, които я извисяват над другите страни. Но не сегашната България е моята мечта - държавата, където политиците мислят само за себе си, младите хора виждат по-добра перспектива в чужбина, проблемите пред всички са го превърнали в егоист и роб на усилието да преживее.

Искам да прекарам живота си в страна, в която не трябва човек да се бори и да рискува всичко, а да е щастлив от днешния ден и да гледа с надежда към утрешния. Постижимо или само идеал е това?

Мечтите са истински за мен тогава, когато се борим за тяхното осъществяване. Кой би могъл да промени съдбата на страната, ако не ние - младите. Като се огледаме около себе си, май няма кой знае какви надежди, върху които да поставим основите на промяната. Защо ли? По улицата всеки ден срещаме забързани хора, тревожещи ги проблеми, новинарски емисии ни запознават само с негативна информация за поредното убийство, за поредния политически скандал или предстоящото повишение на цените у нас. Май наистина е по-лесно да си стегнеш багажа и да заминеш в чужбина, където ще работиш повече, но ще знаеш за какво и усилията ти ще бъдат възнаградени, без да бъдеш унижаван.

Проблемът на България е в манталитета на българина, това трябва да се промени, така че той не само да се оплаква от настоящето, а да се опита да го подобри. Не трябва да се примиряваме само с това, което ни се предлага - действителността, пасивният наблюдател е винаги губещ. Проблемите, с които трябва да се справим са много, но тяхното избягване няма да ни помогне, да ни направи по-добри. Главният проблем на съвременния български гражданин се крие в това, че всеки мисли и прави всичко само за себе си и не мисли за другите като част от нацията, а като пречка пред неговото бъдеще. Трудно ще е да се премахне този вече затвърдил се манталитет, наложен от трудностите, с които продължава да се сблъсква българинът. Но е време всеки да погледне по-далеч от собствения си дом и работното си място и да осъзнае, че единствено обединеният народ е силен.

Аз дълбоко вярвам, че ние българите ще успеем да се справим с неволите в държавата, така както нашите деди са били затиснати от покривалото от петвековното иго на турците. Трябва да затворим силно очите си и с душата си, със сърцето си да повярваме, че един ден всички ще се завърнат в отечеството и ще бъдем едно единно цяло, свързано чрез обичта към България.

Мечтата ми е да живеем в една по-добре развиваща се България и да не се срамуваме да се наречем нейни граждани. Иска ми се повече хора да мислят като мен, защото само с решителност можем да се преборим с негативизма на днешния българин. Тогава ще можем да заживеем в една по-добра България, която ще може да осигури възможност за по-добра реализация и по-спокоен живот. Живот - и модерен, и напълно по традициите на дедите ни.

Мотото на Европейския съюз "Единство в многообразието", изразява идеята, че хората са се обединили в съюз, за да работят за мир и просперитет, като в същото време се обогатяват духовно от множеството различни култури, традиции и езици.

А ние българите сме дали "нещо на света", както казва Иван Вазов. Не малко неща познава Европа благодарение на нас, българите. XX век е български - големите открития и рекорди са наши, български. Цяла Европа попива таланта на българите в своите оперни театри, галерии и институти. Очаровани са европейците от духа и гения на българин, на младия българин, емигрирал в Европа и работещ за просперираща Европа. Те, младите българи, са на възлови места, на най-отговорните постове в европейските институции. Оценени са, доволни са от своята реализация, работят и за България, но не са у дома. А боли, боледува душата на българска майка, че чедото й не е у дома.

Моята надежда за 2013 година е, че повечето млади хора ще се върнат отново у нас, за да са щастливи с близките си.

Кристина Илиева Благова, 11 клас в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства - Пловдив



Коментари към новината

  • Смени картинката