Моите надежди за 2013-а, Кристина Георгиева

Дълго се чудих как да започна това есе, в крайна сметка се сетих за една мисъл, която дядо ми обичаше да  казва. Тя гласи „Човек първо трябва да погледне назад преди да продължи напред“. И така се връщам до нощта, в която 2012-та година почука на вратите и прекрачи прага на домовете ни. Всички се поздравихме, чукнахме си чашите и изпълнени с много надежди и очаквания се впуснахме в нея . За мен тя беше една година изпълнена с успехи и много усмивки. Е, разбира се, не отсъстваха и сълзите, ала закъде сме без тях. И така, неусетно, след като успяхме да оцелеем след апокалиптичните прогнози за 21.12.2012 година, дойде момента на обратното броене, отново гръмнахме бутилките, пожелахме си „за много години“, и ето 2013-а започна.

Както повечето хора и аз се замечтах за новата година, поставих си цели и се изпълних с надежди. Представих си,  че всичко което си пожелая за новата година ще стане реалност. Веднага в съзнанието ми изникнаха най-важните за мен неща, които се надявам да се случат 2013-а.

Най-силно се надявам  през новата година всички скъпи за мен хора и най-вече семейството ми да са здрави, защото какво друго му е нужно на човек. Ако си здрав няма какво да те спре да постигнеш целите си и да се бориш да си на върха. След като се замислих осъзнах, че е доста егоистично да желая здраве само за близките си. Та на света има толкова много болни хора, а всеки ден се разболяват още. Затова искрено се надявам през 2013-а броят на болните да намалее.
 
Също така се надявам през новата година майката Земя да ни прости безхаберието, с което се отнасяме към нея, и дано бъде по-милостива с нас. През изминалата година тя ни показа, че сме безсилни пред нея. Имаше:  суша, глад, земетресения, цунамита и урагани. Всяко едно от изброените природни бедствия водеше стотици жертви  и хаос след себе си. И първият пример, който изникна в съзнанието ми е земетресението в Япония на 11.03.2012г. То доведе до аварията в  А.Е.Ц Фукушима, която беше причина да се евакуират много селища и не доведе нищо хубаво след себе си.

И така стигнахме до следващото важно за мен нещо , за което храня надежда  да се промени. За никого не е тайна, че  живеем във време, в което водеща дума е „аз“. Всеки мисли за собствените си интереси, готов е на всичко да постигне целите си и често забравяме за хората, които обичаме, тези които са винаги зад нас, готови да ни хванат ако залитнем. Затова истински се надявам през новата година хората да отворят сърцата си, да са благодарни дори за малкото, което имат и да ценят онези, които са до тях в добро, ала и в лошо. Веднага се сещам за мама, която винаги ме подкрепя и се грижи за мен. Ала кога беше последния път, когато и казах „обичам те“ или „благодаря“? Може би това е главният проблем- забравяме за малките неща, които правят човек щастлив. И макар шансовете през 2013-а това да се промени  са нищожни, аз вярвам с цялото си сърце, че има надежда да станем по-добри.

Също така ми се иска през  2013-а година хората да започнат да се усмихват повече. За мен усмивката е аксесоарът, без който не е редно да излизаме сутрин. Моите приятели често са шегуват, че не са ме виждали намръщена. И като се замисля наистина е така. Според мен думите на Хорас Джексън Браун, които гласят: „Животът е като огледало, ако му се усмихнеш, ще ти отвърне със същото“, са много правилни.  За жалост обаче хората доста често забравят да се усмихват, а това прави ежедневието по-сиво и скучно. Дано през 2013-а повече хора се замислят колко по-прекрасен и пъстър би бил денят ни ако всички започнат да се усмихват.

Макар на последно място не последна по важност е надеждата ми, че през 2013 ще има повече падащи   звезди, или казано по друг начин повече сбъднати мечти. Надявам се хората да започнат да мечтаят повече, а мечтите да стават все по-смели, защото те са нещото, което никой не може да ни отнеме. Айнщайн е казал: „Въображението е по-важно от знанието“. Напълно съм съгласна  и дори бих се определила като човек, който обича да мечтае. Аз мисля, че без мечтите животът би бил много ограничен и скучен.

Истината е, че започнах да пиша това есе само заради наградата, ала докато мислих за надеждите си за 2013-а година, нещо в мен се промени.  Осъзнах кои са истински важните неща, които правят живота хубав и ги отсях от глупавите прищевки. По-горе дадох различни  примери за нещата, които се надявам да се променят, ала всички  водят към едно-светът да стане едно по-добро място за живот. Това е нещото, което наистина се надявам да се случи през 2013-а година. И дано това  есе докосне някого и го накара да се замисли, защото  това ще е една малка стъпка към промяна.

Кристина Георгиева Георгиева, 8 "е" клас, ЕГ "Пловдив"



Коментари към новината

  • Смени картинката