Моите надежди за 2013-а, Надежда Миланова

Надеждата е чувството, което ни прави по-силни, по-смели, по-устремени към постигането на целите ни. Тя е тази, която ни дава вярата за едно по-добро бъдеще, изпълнено с щастие, късмет, любов и всички онези ценности, които осмислят живота ни. Няма нищо по-ценно от надеждата, защото без нея губим смисъла в живота си. Тя е по-важна дори от любовта, защото, когато не чувстваме любов имаме надеждата, че тя ще се появи отнякъде. А когато надеждата я няма, губим пътя към другите и най-вече към себе си.

Като ученичка в дванадесети клас мога да твърдя, че за осемнайсетгодишния ми живот съм нямала такава година като 2013, която да е изпълнена с толкова много страхове и надежди. Искрено се надявам  да продължа висшето си образование в желаните от мен университети.  

Но има една много по-голяма надежда в мен, която за съжаление умира малко по-малко с всеки изминал ден. Много мои съученици и като цяло много млади хора изоставят страната си, търсейки по-добър стандарт на живот в чужбина. Същата съдба обмислям за себе си. Но нещо все ме спира, сякаш съм раздвоена на две: разумът ми казва да отида зад граница, за да имам повече възможности и да съм по-добре материално осигурена, а сърцето ми казва да остана в родната си, където са всичките ми близки и приятели. Винаги съм смятала, че най-правилният избор в живота на човек е този, който сърцето и чувствата правят. Затова винаги съм следвала това, което ми казва сърцето. И точно за това се оповавам изцяло на надеждата за подобряване на положението в България. Не искам да живея в държава, в която животът ми всеки ден е застрашен и не е в безопасност, не искам да живея в страна, в която всеки прави каквото си пожелае, без да се замисля за последиците, не искам да живея в България - България, която остава хиляди хора без работа, България, която се нарежда в челните тройки на всички негативните класации в Европа, България, която оставя децата си да се борят сами с трудностите в живота. Искам да живея в страна, която се грижи за всеки един свой гражданин, в която няма наши и чужди, държава, която знае накъде е поела и в която политиците действат и се борят за подобряването й, а не се тупат само в гърдите, заявявайки колко неща възнемеряват да направят и обещавайки неща, в които дори самите те не вярват.

Надеждата ми бе огромна, но след всекидневната доза реалност става все по-малка и по-малка. Опитвам се да я съхраня, но ми е много трудно, когато виждам действителността, изпълнена с насилие, безработица, глад, мизерия и т.н. Наистина съм изпълнена с вяра, че всичко ще се оправи или поне ще се подобри. Надявам се да видя България загрижена за своите деца и грижейки се за тяхното бъдеще. Надявам се да се гордея със страната си, така както са се гордели нашите прадеди. Най-силно се надявам управляващите да започнат да работят заедно в екип, целящ само и единствено доброто на България и народа, а не хора, които използват всяка малка възможност да спечелят нещо повече за личната си облага.

И така...през 2013г. искрено се надявам не само аз да обичам родината си, но и тя да заобича мен...България да приюти мен и още много млади хора, като ни обгърне с цялата си любов и преданост и ни осигури едно добро и светло бъдеще, както и спокоен и щастлив живот.

Надежда Георгиева Миланова, 12 клас, ЕГ "Пловдив“



Коментари към новината

  • Смени картинката