Моите надежди за 2013-а, Николета Василева

Скъпа 2012-та, много ще ми липсваш! За добро или за лошо, беше далеч по-спокойна от 2011-та – най-невероятната и най-кошмарната година в живота ми. Но успя да ми се реваншираш подобаващо! Благодарна съм за всичко, което се случи. За всеки малък детайл, всеки пиксел от картината на изминалите 366 дни. Всичко се случва с определена причина – често не я знаем и губим вяра. Грешка. Тя съществува и рано или късно ще го осъзнаем, най-добре  рано. Изобщо не е лесно да извличаш поука от силни преживявания, докато все още си афектиран – напротив. Никога не съм била привърженик на първосигналните действия, контрола на емоциите ти над самия теб, показването на слабости, оставянето на проблема да те завладее и впоследствие – погълне. И все още не съм. Научих, обаче, че това да си позволиш да реагираш естествено, човешки и признавайки отражението на дадена ситуация върху теб, е само и единствено в твоя полза. Когато нещо те е разтърсило, не можеш просто да продължиш по пътя си със същото темпо, в права линия, на един крак, а защо не и подскачайки. Инстинктивно търсим нещо стабилно, за което да се хванем и което да ни помогне да запазим равновесие. Имаме нужда от тези секунди пауза на филма, достигнал невиждано напрегнат момент и за жалост – далеч от снимачната площадка и съвсем на терена на действителността.  

За това, като за начало, от 2013-та очаквам много, много, много сила – заразна сила, която да предавам на близките си; извоювана сила, която да е наградата ми за подобаващо спечелени битки; и мотивираща сила, която да не ме оставя да забравя, че да оценяваш тези, така често споменавани, малки неща в живота, е истински талант в днешно време и волята е единственото, на което можеш да разчиташ да те спаси от собствените ти недостатъци!  На второ място, ще се стремя към отговори, като първият и най-важен въпрос ще бъде дали.. да продължавам да ги търся. Защото не знам за вас, но мен са ме изненадвали със следната ситуация: „Представи си, че откриеш книга, в която е записан целият ти живот. Ще се осмелиш ли да прочетеш края й?”. Това, което трябва ни се случи – ще последва от само себе си, а кои подред ще финишираме е без значение – важното е как и с кого.

А това, на което се надявам, е да имам търпението да позволя съдбата ми да бъде определена от.. ами, Съдбата. И последно, но разбира се, съвсем не на последно място – мечтая за мир. Да, онзи световен мир, споменаван и често заедно с някой бестселър на Паулу Коелю по конкурсите за красота. Ние, хората, не сме създадени, за да живеем в собствени светове, заключвайки вратите на душата си с ключове, които отчаяно опитваме да скрием все по-дълбоко и по-дълбоко, и като резултат – не можем да открием обратния път. Създадени сме, за да сме заедно, да си помагаме и да сме едно цяло. Ама че клише. Но нима всяко едно такова не е било създадено с ясна причина, толкова основателна, че от повтаряне без резултат, се е стигнало до това положение?!... Мир - да си в хармония със самия себе си – безгрижен, щастлив  т.е. без предразсъдъци, спокоен, удовлетворен, позитивен и с усмивка, толкова заслепително слънчева, че да приканва метеоролозите да преосмислят прогнозите си. Мечтая си за още хиляди неща тази година, тези години, този живот. За да пожънеш успех, обаче, трябва да положиш усилия – това и смятам да направя. И да, нищо няма да е същото със смяната на поредния календар, но макар промяната да ни плаши понякога, тя е за добро – и ние, всъщност, сме напълно наясно с това. Важното е да пренесем най-хубавото от миналото в настоящето и да се надяваме, че това ще бъде най-лошото оттук за в бъдеще. Повярвай в новото начало и то също ще повярва в теб!

Николета Василева, 10 клас в ГПЧЕ "Христо Ботев" - гр. Кърджали



4 коментар(а) към "Моите надежди за 2013-а, Николета Василева"

Белослава - 2013-02-13 13:32:20 БРАВО!Браво на авторката и нейното мислене!

Коментари към новината

  • Смени картинката