Моите надежди за 2013-а, Петър Вълчев

Беше Нова Година. Аз бях заедно със семейството и приятелите ми. Всички бяхме седнали около масата, която беше обсипана с всякакви вкусотии. Огънят в камината гореше и стопляше не само стята, но и сърцата на всички ни. Коледната елха все още беше украсена, а лампичките, с които бе окичена закачливо сменяха цветовете си. От прозореца се виждаше как снегът вали.

Всички бяха весели и щастливи. Забавляваха се. Смееха се, танцуваха и пееха. Аз обаче сякаш бях останал малко настрани от цялото празненство. Беше ме обхванало някакво тягостно чувство. Бях си поставил токова много цели за 2012-а, а не изпълних почти нищо. Очаквах много повече от почти изминалата вече година. Изведнъж чух майка ми да казва: Време е за Новогодишната баница!

Както винаги, тя се беше постарала много. Със сигурност баницата щеше да е вкусна. Беше нарязана на дванадесет равни парчета. Във всяко от тях бе поставен по един новогодишен късмет, каквато е и традицията. Замислих се какво ми предстои през следващата година и какво бих искал да постигна. Какъв късмет щеше да ми се падне? Може би трябваше да е нещо, което не бях постигнал през изминалата година. Преди да си избера парче, набързо премислих всички възможни късмети, които можех да изтегля.

Един от тях бе здравето. То наистина беше добра възможност. Но осъзнах, че всъщност никога не съм имал проблеми с него. Дори и да не ми се паднеше това, знаех, че през годината ще бъда здрав. Имаше толкова хора по света, които страдат от нелечими болести, а аз си стоях вкъщи, пред камината.  

Друг късмет, за който се замислих, беше учението. Винаги съм бил добър в училище и не ми беше нужно някакво листче с надпис „учение”, за да продължа да бъда силен ученик. Трябваше просто да се старая.

Можеше пък да изтегля пътуване. Аз обаче бях посетил доста места не само в България, но и навсякъде по света. Виждал съм невероятни забележителности. Запознал съм се с различни култури. Определено не исках пътуването да бъде моя късмет, защото вече му се бях насладил.

Пари? Никога не съм страдал от лишения в това отношение. Родителите ми винаги са ми осигурявали всичко. Парите и материалното богатство са важни, защото могат да гарантират сигурност, но сред всички тези близки хора, аз никога не се бях чувствал по-сигурно.

Може би късметът беше решението на всичките ми проблеми? При малко късмет можеше и да постигна повече. Но не беше ли късмет фактът, че бях на топло при семейството и приятелите ми. Помислих за всички онези, които не могат да се похвалят с подобни привилегии. В онзи момент разбрах, че всъщност аз съм голям късметлия.

Оставаше любовта. Дори и да не ми се паднеше тя, тези хора, които бяха около мен, винаги щяха да ме обичат независимо от всичко. Те никога не са се съмнявали в мен. Винаги са ме подкрепяли във всяко мое начинание. А дори когато съм се провалял, те са ми давали сила да се изправя и да продължа да опитвам. Аз също винаги ще ги обичам и ще бъда с тях. Това е любовта, а при мен я имаше „в големи дози”.

Но беше останал още един късмет, за който бях забравил – щастието. Бях ли щастлив? Нека обобщим: бях здрав „като камък”, добър ученик, обиколил света,  богат и материално, и душевно, изключителен късметлия, заобиколен от любов. Е, това не е ли щастие? Тогава, от какво бях разочарован? Няколко неуспеха. Какво толкова? Бях заобиколен от всички, които обичам.

Какво ми се падна от баницата? Това вече не беше важно. Какво значение имаше написаното на онова листче. Аз вече си бях поставил нова цел за 2013-а. Цел, която знаех, че ще изпълня, защото имах, кой да ме подкрепя. Пожелах си, когато посрещам 2014-а, отново да съм на това място, с тези хора.

Беше Нова Година. Аз бях заедно със семейството и приятелите ми. Всички бяхме седнали около масата, която беше обсипана с всякакви вкусотии. Огънят в камината гореше и стопляше не само стята, но и сърцата на всички ни. Коледната елха все още беше украсена, а лампичките, с които бе окичена закачливо сменяха цветовете си. От прозореца се виждаше как снегът вали. Това се нарича добро начало на 2013-а година!

Петър Николаев Вълчев, 11 "б" клас, ПМГ „Академик Боян Петканчин” - Хасково



Коментари към новината

  • Смени картинката