Моите надежди за 2013 година, Кристиана Зашева

Надеждата ли? Надеждата не е онова нещо, което те изправя, когато си паднал, не е онова нещо, което ти дава сили, когато се чувстваш слаб, не е това, което внася светлина в живота ти. Надеждата умира последна, но, уви, все пак умира. Надеждата свети с измамна светлина, обладава душата и ума ти, завзема сърцето ти, подлъгва те, че утре всичко ще е различно и ти пак и пак ще й повярваш.

Вяра, Надежда и Любов. Убедила съм се в съществуването само на две от тези понятия, а именно – вярата и любовта. Макар и нематериални, навсякъде лесно се открива присъствието или отсъствието им.

Надеждата е нещо чупливо, преходно и вместо да ви убеждавам колко е красива и как всички трябва да се надяваме, ще ви кажа – вярвайте! Вярвайте в себе си, вярвайте в добротата на хората, вярвайте, че има една сила, която ви напътства, не се надявайте – борете се! Или както пише в Библията: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите.
Мислите, че надеждата е най-силното нещо на света? Нима? Питайте за нея нещастната майка, която вчера е погребала детето си, питайте детето, което няма обувки, за да отиде на училище, питайте младите спортисти, които дават всичко от себе си срещу нищожно поощрение, питайте безработния баща, който и днес няма с какво да нахрани децата си. ”Търпи и се надявай”, това ли бихте посъветвали човек, отчаян дотолкова, че да убие семейството си? А нима надеждата ни освободи от турското робство?

Нямам надежди за 2013 година, имам само желания, имам вярата в Господ, че ще пази мен и семейството ми, за останалото искам само сила, за да мога да го постигна.
Не се надявам обстановката в България и света да се подобри, не се надявам да няма болни, бездомни, гладни хора, убийци и жертви на насилие – искам, искам един ден да имам волята, желанието и силата да помогна това да се промени и светът да стане с една прашинка по-добър. Но, за съжаление, специално ние, българите, още носим робската си психика и следваме психологията: „Трай, душо, черней, кожо”.

Ако искате да промените нещо – направете го! Спрете да се надявате, че някой друг ще го направи вместо вас. Та нима мога да се надявам на чудеса във век, в който, докато аз лежа в топлото си легло, там навън има човек, който живее в шахта, няма надежди, няма мечти, но не се и оплаква. Дали животът му шеше да се промени, ако се надяваше? Едва ли.

Някога дядо Вазов красноречиво е написал и за съжаление е бил прав: „Има въпроси неразрешими, както има страдания безизходни. Пред такива въпроси куражът се губи в съзнанието на пълното безсилие, човек отпуща безпомощно ръцете си пред фаталността и волята на съдбата... Той замижава, като да избегне и не види страховития призрак на действителността...”

Кристиана Зашева, 11 клас, ЕГ "Иван Вазов"



2 коментар(а) към "Моите надежди за 2013 година, Кристиана Зашева"

Bob - 2013-02-01 18:26:50 Невероятно...
...... - 2013-02-15 10:57:16 За това есе, си заслужава да гласуваш! Браво!

Коментари към новината

  • Смени картинката