Моите надежди за 2013 година, Таня Казакова

Седнах, взех химикала и започнах да мисля какви са моите надежди и очаквания през 2013 година. Аз съм едно обикновено дете, но с големи мечти  и желания, които в действителност не знам дали има надежда за сбъдването им. Толкова ли е трудно хората да бъдат добри едни към други, да си помагат в трудни моменти, да покажем, че в нашите гърди има сърце, а не камък.

Всяка сутрин щом изляза от входа, виждам тъжни, уморени, угрижени хора, които са запратили в някое кътче в душата си радостта, щастието, усмивките и безгрижието. Много бих искала ежедневието ми да  e спокойно, да има доброта  във всички хора около мен, от въздуха да вдишаме не само кислород, но и частици любов, искреност, милосърдие и състрадателност.

А къде съм аз в това ежедневие? С какво мога да помогна за промяната у хората и заобикалящата действителност? Малка съм, неопитна съм, не съм и подготвена още за някаква реализация, дори още не съм получила необходимото образование. Но сигурно с моите ежедневни постъпки бих могла да облекча положението на някого, да помогна с елементарен жест, да не преча на никого, дори в битов план, да не замърсявам околната среда, защото не ме мързи да хвърлям дъвката си в кошчето.

Мисля, че моите надежди не са толкова големи и неизпълними, не са толкова безмълвни, че да не могат да бъдат чути и разбрани. Толкова ли много искам?

Отворих очите си и разбрах, че всички тези мои мечти и желания са били прекрасен сън, един мираж и е време да се върна в тъжната и сурова действителност. Бих желала тази малка светлинка в тунела да блесне навсякъде.

 

Таня Казакова, 9 клас, Национална Гимназия за Сценични и Екранни Изкуства – гр. Пловдив








 



Коментари към новината

  • Смени картинката