Моите надежди за 2013, Камелия Йорданова

Шест, пет, четири, три, две, едно... Честита нова година! Часовниците показват 00:00 часа, шампанското се отваря, а в ръцете на всеки един от нас гори поредната пръчица бегалски огън. Загърбили старата година, изпълнени с безброй желания и копнежи, отправяме поглед към небето и си пожелаваме мечтите ни да се сбъднат. Гледаме звездите и се надяваме Новата година да е малко по-добра от старата, да ни донесе повече усмивки, успехи и любов и точно след една година да бъдем доволни от тези 365 дни, да сме постигнали част от целите си и списъкът ни с желания да е станал по-къс. С края на старата година ние поставяме едно ново начало, получаваме нови възможности и шансове да променим себе си и да направим още една правилна стъпка по пътя, по който сме поели.

Според чуждестранен обичай на първи януари всеки човек взима лист и химикал и изготвя своя списък с желания и мечти за новата година. Несъмнено повечето хора са чували за този „ритуал” или са го виждали в коледните американски филми. Първата своя цел, която изпълних през 2013 година беше именно съставянето на подобен списък. Взех един лист голям формат и един тънкописец и седнах близо до елхата. Ами сега? Какво искам да ми донесе Новата година, за какво мечтая? Мигновено в ума ми изскочиха няколко спонтанни отговора, но кой от тях трябваше да поставя на първо място? Замислих се. Може би аз и семейството ми да бъдем здрави или да успея да взема важните изпити с високи резултати? Ръката ми трепна, изписах цифрата едно и първото свое желание - да бъда по-щастлива и да направя хората около себе си щастливи. Това първо пожелание за новата 2013 година беше последвано и от второ - да се усмихвам по-често. „Какви странни желания” – биха си помислили повечето от вас, но аз не ги намирам за необичайни. Напротив, убедена съм, че с усмивка на лице човек е способен да постигне всяка една своя цел и мечта и именно в усмивката се крие нашата сила. Следващите няколко желания в моя списък бяха простички – да постигна целите си, да бъда по-търпелива, да пътувам, да оценявам простичките неща от ежедневието, да ценя това, което имам и хората, които ме обичат.

Надеждите ми за 2013 година са толкова много, при мен мечтите не са в излишък, а и амбицията ми е верен другар, но все пак всеки от нас има един неосъществим и далечен копнеж, който му дава сили да се събуди сутрин и при мисълта за който сърцето му трепва. Моята мечта е да бъда приета в престижен университет в чужбина и най-голямата ми надежда за 2013 година е да се приближа още мъничко до тази своя мечта, да следвам сърцето си и да се боря за това, което искам най-много. Много хора ценят вещите, които придобиват, а за мен най-важните предмети са едва няколко – снимка на моето семейство, един колаж, запечатал в себе си спомени от шеснадесетте години, прекарани с най-добрата ми приятелка, две принтирани черно-бели снимки на града, в който бих желала да уча и плакат на момиче, усмихващо се широко. Тези предмети, събрани на едно място ми дават смелостта да мечтая и да имам надежда и вяра, че един ден ще успея да сбъдна мечтите си.

Поглеждам небето през последната декемврийска нощ, а когато то се осветява от многоцветните фойерверки затварям очи и изричам наум единственото си желание - „Нека всички хора са здрави през новата година и мъничко по-щастливи. Нека 2013 година донесе на всички безброй усмивки и сбъднати мечти”. Отварям очи и по лицето ми се стича една сълза, бележеща края на изминалите 365 дни, събрала в себе си надеждите за една по-добра 2013 година.

Камелия Йорданова, 11 клас, ЕГ „Пловдив”



Коментари към новината

  • Смени картинката