Моята щура ваканция, Анастасия Георгиева

Отново настъпва „онова” време в годината. Времето на игри, пързалки, шейни, ски и снежни забавления. Последният час е и всички много се вълнуват. Единственото, което липсва, за да бъде зимното настроение пълно, е снегът. И една снежинка не е паднала още.

Когато звънецът би, коридорът се изпълни с весела глъчка. Всички си разказваха какви планове имат за зимната почивка. Планирам тази ваканция от много време.
За мен празниците започват още първия ден от ваканцията, защото имам Имен ден. Събрах се с приятелите ми в едно кафене, за да се почерпим. След това се разходихме по центъра и отидохме в парка, където играхме на гами и криеница.

На следващия ден татко ме заведе  да играем боулинг, беше ми обещал отдавна. Там случайно срещнах три мои приятелки, които също така случайно се бяха събрали малко преди това. Реших да остана с тях и да играем. Изиграхме една игра на боулинг. При един удар едната ми приятелка така се засили, че политна след топката и се плъзна по пистата. Спря се чак по средата, избухнахме в смях. Играта свърши и едно от момичетата предложи да отидем да се пързаляме с шейни. Малко се усъмних, защото през нощта беше ръснал лек снежец, но тя ме убеди, че на едно място има много натрупал пухкав сняг. Трябваше да минем буквално през целия град, за да стигнем до тази „пързалка”. Останахме разочаровани. Прословутата пързалка се оказа един много стръмен склон, по който имаше само две преспи сняг и много кал. На всичко отгоре приятелката ми искаше да се пускаме дори без шейни. Прибрах се вкъщи омърлушена, ядосана и много изморена.

На следващия ден в Асеновград започваше празничната програма на площада. Предстоеше концерт на Ангел, Мойсей и Криско и разбира се тайфата отново се събра. Когато концертът започна, знаменитостите минаха точно покрай мен. Опитах се да ги докосна и смъкнах шапката на Ангел. Почувствах се много неловко, но бях щастлива. Когато концертът свърши всички искаха да получат автографи. Аз не разбрах какво става в първия момент, защото цялата тълпа ме повлече като лавина. Но това не беше достатъчно, тъй като едно огромно момиче падна върху мен и ме затисна на земята. Оказа се, че наистина в края на тунела има лъч надежда. Сериозно, приятелката ми Надежда се появи и ме измъкна от тълпата. Денят завърши с разходка по центъра. С Надя ядохме от любимата ни царевица на пара. Не беше точно концертът, който си представях, но беше много по-добре от въргаляне в кал, докато падаш в стръмно дере, с идеята за пързалка с шейни.
След Коледа получих покана да нощувам у приятелка в Хасково и през деня да празнуваме Рождения й ден. Бях доста развълнувана – купон с приспиване и Роджен ден, ваканцията продължаваше все по-весело и щуро. Когато пристигнах, вечерта бе много забавна. След вечерята отидохме в спалнята, надухме един дюшек и започнахме да се бием с него. Когато боят ни омръзна решихма да гледаме някой страшен филм. Гледахме е силно казано, защото почти през целия филм пищяхме с възглавници пред лицата.

На следващия ден беше Родженият ден на моята приятелка. Отидохме до мола в Стара Загора, където имаше много атракции. Най-напред играхме на Лазерни войни срещу някакви момчета. За жалост те ни победиха, въпреки че често водихме, но в наша защита ще кажа, че противникът бе по-многоброен. После отидохме на ледена пързалка, истинска ледена пързалка. Там отново малко се разочаровах, защото пързалката се оказа много малка и беше скучно, но няма нищо.
На следващия ден се прибрах вкъщи. Празнувах Нова година със семейството си и така премина моята ЩУРА ваканция.

Анастасия Георгиева, 6 клас, ОУ "Васил Левски" - Пловдив



2 коментар(а) към "Моята щура ваканция, Анастасия Георгиева"

снежно - 2013-02-05 22:56:50 Що за коментар... Deivid?!...

Коментари към новината

  • Смени картинката