Моята щура зимна ваканция, Момчил Кирков

Аз си прекарах чудесно през моята зимна ваканция!

Един ден на тате му излезна работа в гр.Правец, който е до моето село Трудовец. Ние отидохме там два дни преди Коледа. Пристигнахме вечерта. На другия ден се заехме с кака Мими да правим снежен човек но нищо не направихме, защото снегът не беше добър. Между другото там имаше сняг до коляното ми. На следващия ден ходихме да се пързаляме с моята шейна. Поканих чичо Иво и кака Мими. Моите обувки не бяха подходящи за пързаляне и се наложи да обуя ботушите на кака Мими. Нейната подметка, тоест моята се отлепи отпред и се напълни със сняг. Трябваше да се прибираме. Аз не исках, но те ми обясниха, че трябва, защото може да се разболея. То и без това се стъмни и дори да не ми се бяха напълнили със сняг, пак щяхме да се приберем.

Аз с нетърпение чаках другия ден, защото тогава щеше да дойде дядо Коледа. Той ми донесе много хубав подарък. Сега ще ви разкажа. Но преди това ще разкажа за коледуването ми.

Същия ден ставам рано сутринта и тъкмо излизам: гледам на двора коледари - това бяха моите приятели, с които играем футбол. Баба им даде лакомства и пари. Аз бързо се приготвих и след малко и ние с баба тръгнахме да коледуваме. Обиколихме нашата улица. По-точно обиколихме всички приятели на баба, които са и мои приятели, но са стари. На всички изпях коледарска песен.

В този край обичаят се нарича:”Малка Коледа”. През целия ден коледуват малки деца. Задължително е да имат ”топуз” /гега/ и на него се нанизват кравайчета. Първо се коледува в родната къща.

 Като се връщахме кака Мими беше на терасата и ни махна с ръка, а  в двора на къщата заварихме едно много малко коледарче.

Настъпи Бъдни вечер. Аз виках дядо Коледа през прозореца много пъти. Повече от пет пъти ходих да проверявам за подарък, но нямаше. Накрая го намерих закачен на простора! Ако искате да знаете какъв е, ще ви кажа - беше телефон с тъчскрийн. Коледните ботуши бяха пълни с лакомства.

И последно искам да ви споделя за моя приятел бай Генчо - истински патриот и родолюбец от гр.Копривщица. Той винаги ни посреща още на вратата като рецитира стихотворения от Иван Вазов. Бай Генчо има механа. Там ни сервира много вкусни домашни ястия и се слуша хубава народна музика. В гр.Копривщица има много музеи. Всички съм ги посещавал.

Мога още много да разказвам, но спирам до тук. Пожелавам на всички вас да преживеете такава щура ваканция като моята!

Момчил Кирков, 3 ”г” клас, СОУ ”Свети Константин-Кирил Философ” - Пловдив



2 коментар(а) към "Моята щура зимна ваканция, Момчил Кирков"

Rumen - 2013-02-12 22:51:36 Като чета разказа на Момчил,чак на мен ми се иска,още веднъж да е Коледа...Връща ме в моето детство,когато тези празници се празнуваха и ценяха,както той ги описва и ,както него са го интригували.Чудесно изживяване,предадено в разказ на един третокласник .

Коментари към новината

  • Смени картинката