Моята щура зимна ваканция, Светослава Бояджиева

Нямаше такава зимна ваканция досега, толкова беше яко, че искам да се върна във времето и пак да я изживея. Моето куче толкова се радваше на снега, че само се въргаляше в него, защото то досега не бе виждало сняг. Когато го пусках да си играе на леда, защото всичко беше замръзнало, то само се пързаляше, правеше шпагати, скача, какво ли не прави, на кратко беше яко да го гледам как се забавлява. Аз се опитах да направя снежен човек на село, но не можах да го довърша,  защото вече втората топка беше по-висока от мен и първата най-малката не можах да я сложа, а пък никой не искаше да ми помага и се оказах да го довърша и за това само го ритах за да се развали, но нищо не стана.

На следващия ден помолих дядо да взема някоя от лопатите му и да издълбая дупка в първата топка от снежния човек и той ми позволи.Този път сестра ми реши да ми помогне. Копахме, правихме, строихме и най-накрая го направихме. В тази дупка слагахме на кучето леглото и го карахме да ляга там, но то само се дърпаше, защото сигурно му е било студено вътре в топката. Когато дойде Бъдни вечер, паричката не на мен се падна, а на кучето ми, цялото семейство се учуди на това. Мама не искаше да му даде от питката, но то толкова жално гледаше,че тя се смили над него и му дадохме малко. След това стана десет часа и мама ни каза да си лягаме. Рано сутринта на Коледа, аз се събудих първа и всичките ги събудих след мен. Всички си харесахме подаръците. След Коледа ходихме на балкан. Там беше много хубаво. Един ден преди Нова година си събрахме багажа и тръгнахме за Пловдив. На Нова година си прекарахме чудесни, беше много забавно: танцувахме,играхме. През ваканцията много добре си прекарах, дано тази година да е още по-добре.

Светослава Бояджиева, 6 клас, СОУ ”Цар Симеон Велики”, Пловдив



Коментари към новината

  • Смени картинката