На ски... или пък не!, Рада Минева

Най-накрая дългоочакваният ден дойде! Ще ходим на ски! В Пловдив няма никакъв сняг, дали все пак там ще има? Знам,че е в планината, но все пак…Много се вълнувам. Дори не докоснах закуската си. Това е много странно, защото имаше палачинки, а аз обожавам палачинки!

Аз не съм много добра скиорка, но изгарям от желание да се науча. А това няма как да стане, ако не караш, нали?!

Първите няколко километра нямаше и снежинка по пътя. Помислих си най-лошото. Няма сняг! Как може да караш ски без сняг?! Такива неща ми минаха през ума, но след малко, след няколко километра очите ми светнаха. Толкова много сняг! Дори пътят не беше почистен.

Карахме, карахме-спряхме! Защо?! Не може това да е пистата - това е просто една гора! Явно не само аз се притесних. Тати излезе да погледне и най-лошото се случи. Колата беше закъсала в пряспа сняг!  Мама се обади на пътна помощ, но те казаха, че заради снега ще дойдат след… 24 часа! Поне ще  ни открият лесно, защото тъмносинята ни кола се отличава от чисто белия сняг. Може да се наложи да пренощуваме в колата. Добре че мама си е лакома и предвидлива, та затова имаме достатъчно храна и вода.

О, не! Заваля сняг на парцали. Ами сега?! Колата се покри с толкова много сняг, че не можем да отворим вратите. Дали ще ни измъкнат живи? Къде ще спим? Сетих се! В едно предаване гледах как водещият заседна в Антарктика и си беше издълбал снежна пещера. Споделих идеята с другите и тя им допадна.
Хванахме се дружно на работа  и издълбахме две пещери. Защо две?! Ами просто е! Не мога да спя заедно с момчетата! А как ще ни видят, когато колата е затрупана?

Започна да се свечерява и запалихме огън. Препекохме хляб и вечеряхме с проста, но много вкусна храна. После пяхме лагерни песни и си разказвахме весели истории. Неусетно стана време за лягане и се прибрахме в „пещерите” си.

Събуди ме наистина силен шум от боксуващи гуми. Веднага разбрах! Това е колата на пътна помощ. Естествено не ни видяха - бяхме се скрили под снега! Измъкнах се и започнах да викам и да махам с ръце. Колата се върна и хората бързо ни измъкнаха от снежия капан. Прибраха ни вкъщи.

Това бяха най-забавните ски, на които не отидох!

Рада Минева, III "а" клас, СОУ "Св.Патриарх Евтимий" - Пловдив



4 коментар(а) към "На ски... или пък не!, Рада Минева"

Mariana Mileva - 2013-02-08 10:46:32 Внимание! Есето, което събере най-много харесвания на страницата на plovdivweek във фейсбук (а не в сайта или някъде другаде), ще спечели наградата на читателите. Обясняваме за тези, които не са разбрали...
Ангел Тодоров - 2013-02-08 12:18:22 Браво на младата авторка за ивнтелигентно написания текст и илюстрации! Може от нея да не стане скиорка,но убедени сме,че има талант да пише и илюстрира написаното! Нека продължава! Така след време може да очакваме и книжка самостоятелно да издаде! Надяваме се,че бъде забелязана!!!
Margarita Delcheva - 2013-02-11 17:37:15 Bravo na tova dete, taka dobre umee da raskasva. Mnogo dobar esik i sposobnost da fabulira. Jelaja i mnogo uspehi.

Коментари към новината

  • Смени картинката