Действайте! Втори шанс в живота няма

Влюбих се в него преди 5 години. Тогава бях на 15 години, а той на 20. Там, където живеех, неговата баба имаше къща. В онзи ден той пристигна да отпразнуват заедно рождения й ден. Един поглед ми беше достатъчен, за да не мога да спра да мисля за него две седмици. Но всъщност всичко започна от тази първа среща...

През годините нашите пътища постоянно се пресичаха, но някак си не се срещаха. Веднъж дори разговаряхме цял ден и цяла нощ – 24 часа. Знаех, че съм влюбена в него, но нямах смелостта да му го призная. Изглеждаше сякаш той не иска нищо повече от приятелство. След тази среща повече не го видях... до днес.

Пет години по-късно ми се обади майка му, защото Стоян претърпял злополука и бил в болницата. Искал да ме види. Вече бях бременна във втори месец. Помня тази среща в най-малките детайли. Изглеждаше ужасно. Беше целият в гипс и бандажи, тръбички навсякъде, синини по лицето и одраскани ръце... Кошмарно.

Помня точно какво ми каза: „Рибке, утре вече няма да съм тук. Взимам любовта си. Така и не успях да ти я дам”. Веднага след думите му състоянието му се влоши. На следващия ден той почина. Няколоко месеца не можех да изляза от траура. За щастие дъщеря ми се роди жива и здрава.

Ако в онзи летен ден бях намерила сили да му кажа, че го обичам... ако бях по-смела... Ако...

Не съжалявам за нищо в живота си, още съм на 21 години. Дъщеря ми е най-голямата радост в живота ми. Никога обаче няма да спра да мисля как би изглеждал животът ми, ако бях му признала какво чувствам.

Ако в този момент обичате някого, но се боите или срамувате да му кажете, прочетете моята история и го направете веднага! Втори шанс в живота няма.



Коментари към новината

  • Смени картинката